Уморих се от несбъднати любови.
Проекти за щастливо разминаване.
От хладни до замръзване, особи,
"объркали", че взимане е даване...
Накрая осъзнах самодостатъчност,
в която ще те нося. Да те имам.
Лепило за сърдечните остатъци
ще бъдат спомени със твойто Име.
Защото иначе ще бъда неусмихнат.
Машина за, ужасно тъжни стихове.
И нищо, нивга няма да ми стига,
Най-много ще боли от мрака в тихото. ...