12 mar 2020, 9:05

Последната илюзия 

  Poesía » De amor, Filosófica
5.0 / 4
455 1 1
Уморих се от несбъднати любови.
Проекти за щастливо разминаване.
От хладни до замръзване, особи,
"объркали", че взимане е даване...
Накрая осъзнах самодостатъчност,
в която ще те нося. Да те имам.
Лепило за сърдечните остатъци
ще бъдат спомени със твойто Име.
Защото иначе ще бъда неусмихнат.
Машина за, ужасно тъжни стихове.
И нищо, нивга няма да ми стига,
Най-много ще боли от мрака в тихото. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Propuestas

Más obras »