ВТ (Вили Тодоров)
620 2657
Jul 22, 2008, 10:50 AM

Последната мечта 

  Poetry » Other
565 0 3

От малка приятелка си имам -
бяла лястовичка,
нежна като детската сълза.
Двете си мечтаехме за принца,
за кораба с алени платна,
как ме топли обичта в очите му
и нощем да заспивам сред цветя.

Тя пристигаше в съня ми,
криехме се горе, сред звездите,
кръжахме над синьото море...
с луната заедно лудувахме...
преди години...
Но отдавна вече си родих дете...

А днес...
Днес все още птицата сънувам
с полетите наши през нощта.
И... останах си с последната мечта -
да ме превърнат в прах бленувам,
а после слеят с морската вълна.

© Вили Тодоров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??