ВТ (Вили Тодоров)
620 2657
22.07.2008 г., 10:50 ч.

Последната мечта 

  Поезия » Друга
566 0 3

От малка приятелка си имам -
бяла лястовичка,
нежна като детската сълза.
Двете си мечтаехме за принца,
за кораба с алени платна,
как ме топли обичта в очите му
и нощем да заспивам сред цветя.

Тя пристигаше в съня ми,
криехме се горе, сред звездите,
кръжахме над синьото море...
с луната заедно лудувахме...
преди години...
Но отдавна вече си родих дете...

А днес...
Днес все още птицата сънувам
с полетите наши през нощта.
И... останах си с последната мечта -
да ме превърнат в прах бленувам,
а после слеят с морската вълна.

© Вили Тодоров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??