Тя седеше в онази вана,
в размисли потънала почти,
а до нея пълна с вино кана,
подканваща "Пий! Умри и се спаси!"
Така пиеше тя сама,
с крака, свити във ваната пълна,
с облегната на тях ръка,
гледаше бавно падащата вода.
Размишляваше за това, какво е било
и стигна до извода безполезен,
че в сравнение с това, какво е дошло
нищото е повече и споменът е болезнен. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up