Тя седеше в онази вана, в размисли потънала почти, а до нея пълна с вино кана, подканваща "Пий! Умри и се спаси!" Така пиеше тя сама, с крака, свити във ваната пълна, с облегната на тях ръка, гледаше бавно падащата вода. Размишляваше за това, какво е било и стигна до извода безполезен, че в сравнение с това, какво е дошло нищото е повече и споменът е болезнен. Гледаше тихо прозрачните капки с тъжни, но вече изплакани очи, а до нея изписаните куп тетрадки, пълни с това, което я отвътре руши. За момент обърна ръката побеляла и белези по нея много се разкриха. На тази ръка - милост не видяла, белезите с думи се покриха. "Без да те обиждам, животе мой, ако умра, виновен ще си ти! Защото в любов не намерих покой, а "твоето момче" не искаше да ме спаси! Затова гледам тази кана, търся спасение във нея, защото надеждата последна е заклана и кръв от ЛЮБОВ тече по нейната алея! Но ще се спася, прости, с думи, безполезни, може би, но знам, че ако той се усети, животът мой ще продължи! Ако това не стане, разбери, че спасение няма за мен! Тогава ти в Ада ме търси Чао... И целувки от мен!!"
Siguiente en la categoría
Siguiente del autor