Feb 27, 2010, 11:13 PM

Последни клади 

  Poetry
699 0 19
Пътувам към последните си гари,
по есенните коловози на съдбата –
минават край прозореца ми пролет, лято,
и все по-близо идват заснежените поляни.
В очите ми се раждат късни песни,
загребали парченца от душата ми,
а вятърът, с въздишка пак издува
красиви спомени под тънката ми риза.
И пламват есенни копнежи,
и ето - влакът своя ход забавя.
От позлатените кубета на съдбата
се носи песента ми недопята – ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.

Random works
: ??:??