27 февр. 2010 г., 23:13

Последни клади 

  Поэзия
689 0 19
Пътувам към последните си гари,
по есенните коловози на съдбата –
минават край прозореца ми пролет, лято,
и все по-близо идват заснежените поляни.
В очите ми се раждат късни песни,
загребали парченца от душата ми,
а вятърът, с въздишка пак издува
красиви спомени под тънката ми риза.
И пламват есенни копнежи,
и ето - влакът своя ход забавя.
От позлатените кубета на съдбата
се носи песента ми недопята – ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Предложения
: ??:??