Отиде си....
Признавам си... че гоних те...
от нощите... от дните си... Дори
с него много често спорихме...
Признавам си... че Той ме победи!
И как умело ме притискаше...
вина... огромна ми вмени...
без разум... без морал... и викаше:
- Къде отиваш... може би!!!
И спрях се... И огледах се... тъга...
полегнала навсякъде... далече...
Назад обърнах се... мъгла... ...