Отиде си....
Признавам си... че гоних те...
от нощите... от дните си... Дори
с него много често спорихме...
Признавам си... че Той ме победи!

И как умело ме притискаше...
вина... огромна ми вмени...
без разум... без морал... и викаше:
- Къде отиваш... може би!!!

И спрях се... И огледах се... тъга...
полегнала навсякъде... далече...
Назад обърнах се... мъгла...
вековно тежка... като бреме...

Отиде си...
Така ли трябваше... да стане???
И в името на кой... и на какво???
Въпроси много, но едва ли
ще ми достигне мъдрост... И защо

спокойствие не ме обгръща...
Аз него търсех... и зовях...
със сетни сили молех го... завръщах...
ЗАБЛУДА... непростима... грях...

А Лара пее...