Последно
На Лидия
Животът бърза неуморен.
А ние чакаме на пристана на времето.
Раздадохме си всичко,
дори билетите за бъдещето подарихме.
Като разсипници дарихме обичта си.
И може би е истина, че обедняхме.
Но винаги ни гледат две очи,
следят ни с детската наивност на мечтите.
И става хубаво - като в онези дни
на циганското лято. ...