21 jun 2009, 20:44

Последно 

  Poesía » Filosófica
592 0 2
Последно
На Лидия
Животът бърза неуморен.
А ние чакаме на пристана на времето.
Раздадохме си всичко,
дори билетите за бъдещето подарихме.
Като разсипници дарихме обичта си.
И може би е истина, че обедняхме.
Но винаги ни гледат две очи,
следят ни с детската наивност на мечтите.
И става хубаво - като в онези дни
на циганското лято. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Томова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??