Уж губя се във чуждите неща,
в хорското зловещо полезрение,
очите си затварям във нощта,
а вътрешно отново денем е.
Аз нося във душата си живот,
Скитнико, как Бог те е орисал,
да трупаш болката като имот,
но ето че в съня си дишам.
И вярвам, че съм вечно тук,
и поливам любовта в сърцето,
тъй простих си и съм някой друг,
ела, последвай ме, последвай!
© Аз All rights reserved.