myworld (Аз)
284 845
16 мар. 2014 г., 19:57

Последвай ме... 

  Поэзия
477 0 9

Уж губя се във чуждите неща,
в хорското зловещо полезрение,
очите си затварям във нощта,
а вътрешно отново денем е.

Аз нося във душата си живот,
Скитнико, как Бог те е орисал,
да трупаш болката като имот,
но ето че в съня си дишам.

И вярвам, че съм вечно тук,
и поливам любовта в сърцето,
тъй простих си и съм някой друг,
ела, последвай ме, последвай!












© Аз Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, М.
  • Споделям! Болката като имот е наистина попадение! Чудно, Васил!
  • Благодаря ти, Мина!
  • Възвишена поезия!
    Поздравления!
  • Благодаря ви, Санвали и Краси!
  • Задълбочено и извисено послание!
    И харесах болката като имот - близко ми е!
    Поздрав!
  • "вътрешно отново денем е."

    Хубаво е, когато не зависимо какво е навън, вътре да е денем.

    Поздрав, Васил!
  • Благодаря ти, че си тук, Светла!
  • Любовта е живот! Следвам те!
Предложения
: ??:??