Anita765 (Ани Монева)
296 11769
Nov 12, 2016, 6:51 PM

Послепис 

  Poetry
613 5 8

Помня, пристигна ти тихо, на пръсти

и търпеливо свали ми преградите.

Бавно повдигна мъглите ми гъсти.

В мен не бушува, а само погали ме.

 

Стана на пролет и чувство мъниче

тъй не усетих как душата ми стопли.

После заши ми крилото  на птиче.

Но не разпитва тъгата, нe чопли.

 

Думички няколко  -  сбра разпиляно

и непокорството просто сниши се.

Времето тръгна си, времето спряно.

Точно тогава от обич родих се.

 

После се спрях, да се сгуша в очите,

във топлината на длан да изгрея.

Тази ти обич, промушена в дните,

е послеписа, който във мене живее.

© Ани Монева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??