12 нояб. 2016 г., 18:51

Послепис 

  Поэзия
654 5 8
Помня, пристигна ти тихо, на пръсти
и търпеливо свали ми преградите.
Бавно повдигна мъглите ми гъсти.
В мен не бушува, а само погали ме.
Стана на пролет и чувство мъниче
тъй не усетих как душата ми стопли.
После заши ми крилото на птиче.
Но не разпитва тъгата, нe чопли.
Думички няколко - сбра разпиляно
и непокорството просто сниши се.
Времето тръгна си, времето спряно.
Точно тогава от обич родих се. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Монева Все права защищены

Предложения
: ??:??