Послепис от Адам

            Порок молитвата е! Аз не искам прошка!

за двете – Бог не ме е посветил,

но си признавам – ябълката вкусих,

защото исках да си имам син!

Веднага ни изритаха от Рая,

но Адът още беше немислим.

Оставиха ни на Земята – тук все има

пролята кръв и плачещи очи.

Опомних се – човешки – твърде късно,

и имах не един син, а двама…

… исках да заплача, но не можех,

дори когато Каин свърши с Авел.

А, Ева?

Тя не беше посветена,

защото аз говорих със змията,

преди змията да излъже Ева…

                                               *