Послепис от Адам
Порок молитвата е! Аз не искам прошка!
за двете – Бог не ме е посветил,
но си признавам – ябълката вкусих,
защото исках да си имам син!
Веднага ни изритаха от Рая,
но Адът още беше немислим.
Оставиха ни на Земята – тук все има
пролята кръв и плачещи очи.
Опомних се – човешки – твърде късно,
и имах не един син, а двама…
… исках да заплача, но не можех, ...