Посока

Dec 7, 2017, 11:23 AM

Poetry » Phylosophy, Free verse, Other

475 0 0

Мрачен и студен градът
мъчно ще ме вдъхнови да пиша,
затова обичам всякой път
сред природата да дишам.
Да дишам значи да живея -
да обичам, силно да копнея,
а всичко що умея
да го правя сякаш пея.
Нежната житейска песен
обичам аз да си пригласям,
а с ритъма ѝ - още по-чудесен
надалеко, умислен да се отнасям. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Посока

Want to read more?

Random works