Nov 17, 2022, 10:18 PM

Посоката винаги е – срещу вятъра 

  Poetry
768 3 4

От колко ли време мечтая за лудост? –

родена от дързост, такава копнежна.

Навярно за някой напомняща глупост,

но в мойто сърце затуптяла с безбрежност.

 

Затуй срещу вятъра тичам безумно –

не следвам пътеки, не търся посоки.

В душата ми огън неспирен е лумнал

и вглеждам се само в небето високо.

 

Така съм устро́ен, съвсем нелогично –

по недостижимото детски мечтая.

Но горд съм – на себе си аз че приличам,

със своя неистов копнеж и омая!

 

© Данаил Таков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??