17.11.2022 г., 22:18 ч.

Посоката винаги е – срещу вятъра 

  Поезия
769 3 4

От колко ли време мечтая за лудост? –

родена от дързост, такава копнежна.

Навярно за някой напомняща глупост,

но в мойто сърце затуптяла с безбрежност.

 

Затуй срещу вятъра тичам безумно –

не следвам пътеки, не търся посоки.

В душата ми огън неспирен е лумнал

и вглеждам се само в небето високо.

 

Така съм устро́ен, съвсем нелогично –

по недостижимото детски мечтая.

Но горд съм – на себе си аз че приличам,

със своя неистов копнеж и омая!

 

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??