Тук нямаше нищо написано...
Но листът от думи пак почерня.
Преди да започна, не беше замислено –
твърде внезапно се случи това.
Седях си и гледах захласнат по залеза.
На запад небето бе райска врата.
Зад гърба ми от изток мракът настъпваше
оттам, дето инак се ражда деня.
Стана хладно отвътре.
Отвън беше същото...
Тихо в сърцето проскърца врата.
Първо влезе Мракът, след него Надеждата. ...