10 abr 2009, 22:52

Посоки 

  Poesía » Otra
925 0 11
Тук нямаше нищо написано...
Но листът от думи пак почерня.
Преди да започна, не беше замислено –
твърде внезапно се случи това.
Седях си и гледах захласнат по залеза.
На запад небето бе райска врата.
Зад гърба ми от изток мракът настъпваше
оттам, дето инак се ражда деня.
Стана хладно отвътре.
Отвън беше същото...
Тихо в сърцето проскърца врата.
Първо влезе Мракът, след него Надеждата. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Димов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??