Надявах се, вълна подир вълна.
Талази от вода, убити в пясъка,
и пяна от горчива тишина,
в напразни океани от очакване.
Завръщах се при тебе отдалеч,
все с лодката, от бурята в окото ми,
а котвата, забита като меч,
болеше в самотата на дълбокото.
Прижуряха последните лъчи
въжетата на нервите, до скъсване,
когато сред незнайни светлини
последна съвестта умря по мръкване, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up