nellnokia (Нели Господинова)
225 4031
27 авг. 2011 г., 08:52

Посоки 

  Поэзия » Философская
739 0 18


Надявах се, вълна подир вълна.

Талази от вода, убити в пясъка,

и пяна от горчива тишина,

в напразни океани от очакване.

 

Завръщах се при тебе отдалеч,                               

все с лодката, от бурята в окото ми,

а котвата, забита като меч,

болеше в самотата на дълбокото.

 

Прижуряха последните лъчи

въжетата на нервите, до скъсване,

когато сред незнайни светлини

последна съвестта умря по мръкване,

 

удавена под морската вълна,

в стихиите на вечното осмисляне.

Аз зная, сричаш все насън брега,

но в бурята са скрити всички истини,

 

в платната ни изцапани и зли

от хиляди илюзии и щормове,

опънати до скъсване със дни  –

далече от света на вълноломите.

 

Поемам с оцелелите весла,

загребали най-после битието –

по гребена на първата вълна,

с отломките, спасени от морето.

 

Компаси няма. Северна звезда

изгрява без надежда над водата,

но грейват двете алени платна,

намерили посоката позната

 

във бурята, под падащия мрак,

в зеницата на Бог и урагана...

Без да те чакам, ще се срещнем пак –

но този път сред друга надпревара.

 

 

 

 

 

 

© Нели Господинова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Данче!
    Цвети!Такива трябва да са може би лирическите, за да вдъхват кураж на реалните хора!
    Галина!За единия светъл финал си струва да се борим...
  • Много ми хареса, Нели - идеята, чувството, метафорите.. и повратния момент, показващ, че лирическата е не само обичаща, жертвоготовна, но и със силен дух, за да може да продължи напред, защото изход винаги има, стига човек да се стегне, вместо да хленчи:
    "Поемам с оцелелите весла,
    загребали най-после битието –
    по гребена на първата вълна,
    с отломките, спасени от морето."
  • Удоволствие си! Поздрави!
  • Ивон,Росица, благодаря!Самоков, мислех че за сомове се гмуркаш в Шопско море - ти за шишарки!
    Черна роза!Винаги има надежда!
  • "...болеше в самотата на дълбокото."
    Болка, примесена с красота и надежда...красива си, Нели...много...!!
  • !!!
  • Смей се ти, аз и раковини от шишарки съм виждал! Е-хе, толко рапани няма в Черно-бяло море... взети заедно
  • Силен, образен стих!
  • Таня*, благодаря!
    Самоков... дали не си видял вълни нейде из Шопско море? Радвам се че си прочел и коментирал!
  • Вълни от строфи... вълноломно ми стана!
  • ...*
  • Рени, благодаря. И аз харесвам твоята поезия.
    Адонис! твоят коментар и признание, означава много за мен, защото... ти знаеш защо!
    Светле, слънце!Опитах се да кажа.. радвам се, че си прочела и ти е харесало.
    Сараби!Елена! Понякога има компаси, понякога.. не. Важното е да има
    звездица да ни свети...
    Рудин! Благодаря за оценката... с дълбока благодарност!
  • Е, голяма поетеса си! Харесвам стиховете ти - доставят ми удоволствие.
  • *******
  • И на мен ми хареса. ...Има компаси, има...
  • Завръщах се при тебе отдалеч,
    все с лодката, от бурята в окото ми,
    а котвата, забита като меч,
    болеше в самотата на дълбокото.

    Много си казала, много! Много... ми хареса
  • Благодаря, че харесахте моето стихотворение за надеждата в безнадеждността...Рени! Адонис!
  • много, много, много ... ми хареса
Предложения
: ??:??