Вървя, обърнат с гръб напред,
с лице към вятъра,
с ръце... обгърнати от другата страна,
и със сърце..., приспано,
от страстите наивни,
и душа... от пръст взаимствана.
Вървя, променяйки посоката - от вчера,
и утрешната, в пладнешкия калдъръм,
с огризките останали... от някоя вечеря,
и липсващото във въпроса:
- Кой ли съм?!
Вървя, но не напред. Назад. ...