Lingerie (Николай Стойчев)
107 222
12 апр. 2009 г., 20:35

Поспрял 

  Поэзия » Другая
868 0 8

 

Вървя, обърнат с гръб напред,

с лице към вятъра,

с ръце... обгърнати от другата страна,

и със сърце..., приспано,

от страстите наивни,

и душа... от пръст взаимствана.

 

Вървя, променяйки посоката - от вчера,

и утрешната, в пладнешкия калдъръм,

с огризките останали... от някоя вечеря,

и липсващото във въпроса:

     - Кой ли съм?!

 

Вървя, но не напред. Назад.

Обърнат без очи, не гледащи пътеката,

ръце протегнати, незнайно на къде,

душа, високо в небесата,

заклещени във клетката, проклетата.

© Николай Стойчев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • написано с болка...но с душа, високо в небесата.
    хубав стих, Ники!
  • Липсващото във въпроса...
    Дано се намери Отговор!
    Поздрави, Ники!
  • Браво! Поздрави, Ники!
  • Страхотно е !
  • Две назад, една встрани...
    Напред е твърде кално.
    Но нали от кал сме създадени,
    и на кал ще станем...
    Само душите ни ще
    са нейде високо над нас...
    И ще ни указват вярната посока.
    А защо не и назад?!
  • ... всъщност - това е правилният път... високо е само свободната душа... Бъди!
  • До болка познатият въпрос за търсене на пътя и смисъла в нов и оригинален замисъл. Хареса ми постройката. Поздравления
  • "Напред ми е стъпката, назад очите..." - Иван Николов)))
Предложения
: ??:??