Позвъни ми посреднощ,
щом в безсъние се мятам,
и по острие на нож
се надвесвам над земята.
Налюти ме като дим,
очертай ми периметър,
с нюха си непогрешим
остави ми Черен Петър
в непослушните ръце.
Смях прати ми ироничен –
неприятно петънце,
пръснало ти спорадично. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up