Превърнах се в кошмара на всеки девиантен индивид,
да съществувам вместо да живея,
да работя вместо да лудея,
да се оплаквам вместо да копнея -
ах,как намразих този гнусен паразит !
Сякаш всеки ден присъствам на погребение душевно,
в което всичко детско,може би вълшебно,
всичко наивно,оптимистично и потребно,
умира,мъртво е,в бездната безжизнено лежи,
а съзнанието ми втренчено е в него,
с уморени,празни и безизразни очи.
А виновник за това е надеждата - ...