Пожелавам ти:

да си в плен на сълзи маргаритени,

показващи пътя към самодивските тайници,

да пуснат ластари в сърцето ти дъхави буйни лозници

(този път си изплакал,

твойте сълзи са ми стари познайници),

да те изпратят със плач наредени под строй годеници,

забулили с бели кърпи очите си.

Бъдещи булки, а в душите отдавна вдовици!

Да се подпреш на най-човешкото рамо,

съвестта си да предадеш – да му е вярна наложница

и през гората да тръгнеш, изпроводен от вълците –

твои братя и свита – завинаги... Любовта е покойница!

Те ще вият на гроба й (ти на смърт я осъди).

Запали от скръбта си свещица, не посочвай виновници.

Утре теб ще те няма, а тя вечно ще бъде!