Пожелавам ти:
да си в плен на сълзи маргаритени,
показващи пътя към самодивските тайници,
да пуснат ластари в сърцето ти дъхави буйни лозници
(този път си изплакал,
твойте сълзи са ми стари познайници),
да те изпратят със плач наредени под строй годеници,
забулили с бели кърпи очите си.
Бъдещи булки, а в душите отдавна вдовици!
Да се подпреш на най-човешкото рамо,
съвестта си да предадеш – да му е вярна наложница
и през гората да тръгнеш, изпроводен от вълците – ...