Jul 18, 2008, 5:14 PM

посветено 

  Poetry » Love
775 0 4
Не ме познаваш и не знаеш...
Как ме гори тъгата проклета,
как смехът ми умира отчаян,
съзирайки птичата клетка.

Как сплитам молитвено пръсти...
Как се събуждам сутрин,
как винаги съм пропускала -
най-романтичното утро.

Как в очите ми вече не грее
нито една, едничка сълза...
Как се опитвах да оцелея -
заключвайки всяка врата.

Не ме познаваш и не знаеш...
Как боледувам от щастие...
Днес ти признавам, вятърко -
не съм фея - просто жена съм!

© Лили Николова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??