Не ме познаваш и не знаеш...
Как ме гори тъгата проклета,
как смехът ми умира отчаян,
съзирайки птичата клетка.
Как сплитам молитвено пръсти...
Как се събуждам сутрин,
как винаги съм пропускала -
най-романтичното утро.
Как в очите ми вече не грее
нито една, едничка сълза...
Как се опитвах да оцелея -
заключвайки всяка врата. ...