За нея спомням си с усмивка, за онази, старата любов, която не ти даваше почивка, но правеше света ти по-красив, по-нов.
Посвещавам този стих на тебе, на един спомен, който ще нося дълбоко в сърцето. Сега вече няма те до мене, изчезна и в мен детето.
Ти беше моралната подкрепа и всичко приемаше с усмивка, дори когато на теб ти беше тежко не отронваше въздишка.
Защо ли тогава не разбрах какъв човек до мене имам, много късно това го осъзнах, вече няма смисъл да се питам какво за тебе бях?
За тебе аз бях смисъл и живот, с тебе си отиде твоята усмивка. Сега аз тихо плача над твоя гроб и отронвам тъжната въздишка. Но помня, беше казвал: "Човек се ражда и умира с любов."
Ако някой реши да ми задава въпроси от сорта на "...книжки с поезия разтваряла ли си някога?" моля да не е точно над това произведение!Достатъчно бяха негативизмите над това произведение!прехвърлете се на нещо друго,на което да дадете коментар...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Report an issue
Flag us for an inappropriate content which does not comply with the rules, authorship or ethic norms.
Please write only as a last resort with a specific indication of the irregularity and the availability of evidence!
ама хората се правят на глупави
само и само да ... привличат
тъпото е че и нас се опитват да ни направят на тъпи