mariq90 (Мария)
28 75
10.01.2009 г., 23:23 ч.

Посветено 

  Поезия
730 0 3
За нея спомням си с усмивка,
за онази, старата любов, която
не ти даваше почивка, но правеше
света ти по-красив, по-нов.

Посвещавам този стих на тебе,
на един спомен, който ще нося
дълбоко в сърцето. Сега вече
няма те до мене, изчезна и в мен детето.

Ти беше моралната подкрепа
и всичко приемаше с усмивка,
дори когато на теб ти беше тежко
не отронваше въздишка.

Защо ли тогава не разбрах какъв
човек до мене имам, много късно
това го осъзнах, вече няма смисъл
да се питам какво за тебе бях?

За тебе аз бях смисъл и живот,
с тебе си отиде твоята усмивка.
Сега аз тихо плача над твоя гроб
и отронвам тъжната въздишка.
Но помня, беше казвал:
"Човек се ражда и умира с любов."

© Мария Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • мислех да си затрая
    ама хората се правят на глупави
    само и само да ... привличат
    тъпото е че и нас се опитват да ни направят на тъпи
  • Ако някой реши да ми задава въпроси от сорта на "...книжки с поезия разтваряла ли си някога?" моля да не е точно над това произведение!Достатъчно бяха негативизмите над това произведение!прехвърлете се на нещо друго,на което да дадете коментар...
  • Бликат, бликат чувства!
Предложения
: ??:??