Oct 5, 2014, 8:48 PM

Посветено 

  Poetry » Love
679 1 7

 

 

Ръцете ти са толкова студени,
обичаш с тях безкръвно да мълчиш,
дори и греховете споделени
не са като предчувствие за стих.


И тялото ти - нямо и безмълвно,
понесло тегобата на деня,
не ми отдава ласка, нито спомен,
защото знае, че ще те тъжа.


И пак ще нося старите си рани,
че няма как да те деля на две,
а после в страховете си прибрана
ще мисля как да спра да те боля.

© Жулиета Великова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??