5 окт. 2014 г., 20:48

Посветено 

  Поэзия » Любовная
762 1 7
Ръцете ти са толкова студени,
обичаш с тях безкръвно да мълчиш,
дори и греховете споделени
не са като предчувствие за стих.
И тялото ти - нямо и безмълвно,
понесло тегобата на деня,
не ми отдава ласка, нито спомен,
защото знае, че ще те тъжа.
И пак ще нося старите си рани,
че няма как да те деля на две,
а после в страховете си прибрана
ще мисля как да спра да те боля.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жулиета Великова Все права защищены

Предложения
: ??:??