Залезе слънцето на моята улица

в мига, в който ти си отиде

и потъна всичко в мрак и самота...

Но ти знаеш, че обичам светлината и живота,

затова ще се боря до край за любовта.

Ще се боря за онази любов,

която споделяхме с теб,

с която посрещахме всеки нов ден.

Тя, която ни научи на толкова много неща,

която даде нов смисъл на съществуването ни...

Ще се боря за погледа ти, изпълнен с красота,

за мекия ти глас, който поразява нощта,

за топлата прегръдка, която ми дава сили да продължа,

за нежната целувка, лекуваща всяка моя болка,

ще се боря за теб, Любима!

И без това не ми остана друго, освен тази борба...

Ще се опитвам всякак,

ще ме е страх - Ами ако ми откажеш пак?!

Но няма, няма и това да ме сломи,

с нови сили ще тръгна да те търся

и като изгубено дете ще се лутам по трънливите пътеки,

докато не открия тази, която води до сърцето ти.

Не искай от мен големи обещания

за вечност и безкрайно щастие,

тях никой няма да ти даде,

но и никой не може да ти даде моята любов

и ничие сърце не тупти и ден и нощ за теб, както моето

и никой, никой, мила моя,

няма да бди, да те цени така, както аз умея...

И всяка дума, всеки ден на теб е посветен

и всичко красиво от теб е вдъхновено.

Сиянието лунно и пролетния полъх си взела,

а мекотата на кожата ти е небесна феерия.

Като пленник на тази магия

аз ще чакам, приседнал в тъмата на тъжните си дни

и ще тая надежда,