Залезе слънцето на моята улица
в мига, в който ти си отиде
и потъна всичко в мрак и самота...
Но ти знаеш, че обичам светлината и живота,
затова ще се боря до край за любовта.
Ще се боря за онази любов,
която споделяхме с теб,
с която посрещахме всеки нов ден.
Тя, която ни научи на толкова много неща,
която даде нов смисъл на съществуването ни...
Ще се боря за погледа ти, изпълнен с красота,
за мекия ти глас, който поразява нощта,
за топлата прегръдка, която ми дава сили да продължа,
за нежната целувка, лекуваща всяка моя болка,
ще се боря за теб, Любима!
И без това не ми остана друго, освен тази борба...
Ще се опитвам всякак,
ще ме е страх - Ами ако ми откажеш пак?!
Но няма, няма и това да ме сломи,
с нови сили ще тръгна да те търся
и като изгубено дете ще се лутам по трънливите пътеки,
докато не открия тази, която води до сърцето ти.
Не искай от мен големи обещания
за вечност и безкрайно щастие,
тях никой няма да ти даде,
но и никой не може да ти даде моята любов
и ничие сърце не тупти и ден и нощ за теб, както моето
и никой, никой, мила моя,
няма да бди, да те цени така, както аз умея...
И всяка дума, всеки ден на теб е посветен
и всичко красиво от теб е вдъхновено.
Сиянието лунно и пролетния полъх си взела,
а мекотата на кожата ти е небесна феерия.
Като пленник на тази магия
аз ще чакам, приседнал в тъмата на тъжните си дни
и ще тая надежда,
че ще ми простиш и любовта си към мен ще подновиш!© Габи Всички права запазени