Heaven_in_Hell (Кирил Димитров)
9 12
Jan 8, 2008, 9:42 AM

Посветено на Милена 

  Poetry » Love
1124 0 3
Когато
за пръв път
видях очите ти,
сякаш
дъхът ми
спря за повече
от вечност,
в съзнанието
проклинах себе си
и теб,
но успях
заради теб
да стана
аз
отново на крака
и сега
заради тебе
и със тебе
бродя
по света.

В нищото се лутах
и с нищото се слях,
за да бъда вечност,
изгубила красотата си
в твоята усмивка.

Плаках, когато си забраних
и капеха сълзите ми
със страшна сила,
забиваха топлината си
в земните недра.

Мечтах да имам теб,
а имах много други,
исках да съм с теб,
когато исках много други.

С теб съм днес,
защото искам
да умра
в устните ти,
като кубче лед
в чаша кола,
като захарен памук
по устните ти
искам да се разтопя.

Да те обичам.
Да бъда с теб.
Да те закрилям.
Да съм с теб... с теб...
когато мога да съм с хиляди други.

Обичам света
да си ти за мен,
когато мракът
ме прегърне,
обичам в теб
да се свия
и тихо
твоята нежност да пазя.

© Кирил Димитров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря на всички!
    Ели, аз имам нужда само от нейното внимание, за да усетя спокойствие в своя ден, не ми трябват доказателства и съпричастност, искам само нея и нищо друго.
    Тя е моята цел, моята любов, моят живот
  • Никога не губи тази обич!Поздравявам те!
  • Обичащ...нежен поет.
    запази обичта и нежността,
    бъди обиичан! красив стих!
    с обич за теб, Кирил.
Random works
: ??:??