Heaven_in_Hell
9 results
Чудовищно признание
Heaven_in_Hell (Кирил Димитров) Heaven_in_Hell
Poetry » Love
Аз - онзи същият
Излизащ от филмовите ленти
И най-обичаният
И най-мразеният
Аз - който обича само теб ...
  712  5 
Еротика
Heaven_in_Hell (Кирил Димитров) Heaven_in_Hell
Poetry » Love
Човекът, който ще те докосва, няма име,
за това ти ще определиш как да се казва.
Ще изяде теб цялата, но бавно.
Ще започне от устните ти,
няма да е толкова груб, колкото очакваш, ...
  1308  1 
Без пример
Heaven_in_Hell (Кирил Димитров) Heaven_in_Hell
Poetry » Love
Защото Аз,
защото Ти,
Защото Ние ще сме две загубени души,
(но заедно)
намерени един от друг ...
  670  1 
Покажи ми любовта
Heaven_in_Hell (Кирил Димитров) Heaven_in_Hell
Poetry » Love
Някой би ли ми посочил любовта?
В предмета, който докосвам с ръце
В целувката топла и нежна
В чувствата на моето сърце
Всяка сутрин ...
  955  6 
Посветено на Милена
Heaven_in_Hell (Кирил Димитров) Heaven_in_Hell
Poetry » Love
Когато
за пръв път
видях очите ти,
сякаш
дъхът ми ...
  1082  3 
Тъжна романтика
Heaven_in_Hell (Кирил Димитров) Heaven_in_Hell
Poetry » Love
Знаеш ли,
че когато се опитах да ти разкажа
за болката си,
ти спря сълзите ми
с една усмивка. ...
  1285  17 
* * *
Heaven_in_Hell (Кирил Димитров) Heaven_in_Hell
Prose
Пътуваше из времето и пространството в търсене на подходящи случки с подходящи хора. Обикаляше съзнанията на много, но винаги си отиваше разочарован. Търсеше и чакаше един ден да намери идеалното съзнание, където да разгърне своя лагер и да установи базата си. Обикаляше като скитник без подслон и де ...
  1061  2 
Зората
Heaven_in_Hell (Кирил Димитров) Heaven_in_Hell
Prose
Запознанство, имащо за цел нищо друго освен безгранична приятелска обич. Той не можеше да й предложи нищо друго, не можеше дори да се откаже от миналото си и да започне ново начало. Защо го направи тогава? Нима искаше да нарани себе си и нея? Нима можеше да причинява болка? Защо се бе случило така?
...
  1184  2 
Град на греха
Heaven_in_Hell (Кирил Димитров) Heaven_in_Hell
Prose
Вървеше по пътя на забравата. Път, осеян с гняв, болка и тъга. Път, попил болката на хиляди пътници. Път, заобиколен от кърваво червена трева. Земят бе попила кръвта на предците и се бе напоила с грях.
Пътя водеше до греховния град.
Град на греха.
Там отиваше всеки грешен. Натам се беше запътил и то ...
  1320  3 
Random works
: ??:??