Пося ме вятърът бездомен
в безмълвния ти поглед.
Покълна парещият спомен
за две души във полет...
Растяхме, чувствата изплели -
обагрихме ги в чудо.
Разнасяха звънливи трели
за порива ни сбъднат...
Но после плахо се разсъних -
илюзия бе всичко.
А споменът, във стих възкръснал,
политна като птичка...
© Вилдан Сефер All rights reserved.
С Обич!