Пося ме вятърът бездомен...

Mar 4, 2008, 10:02 AM

Poetry » Love

858 0 15

Пося ме вятърът бездомен
в безмълвния ти поглед.
Покълна парещият спомен
за две души във полет...
Растяхме, чувствата изплели -
обагрихме ги в чудо.
Разнасяха звънливи трели
за порива ни сбъднат...
Но после плахо се разсъних -
илюзия бе всичко.
А споменът, във стих възкръснал,
политна като птичка...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Пося ме вятърът бездомен...

Want to read more?

Random works