4 mar 2008, 10:02

Пося ме вятърът бездомен... 

  Poesía » De amor
812 0 15

Пося ме вятърът бездомен

в безмълвния ти поглед.

Покълна парещият спомен

за две души във полет...

 

Растяхме, чувствата изплели -

обагрихме ги в чудо.

Разнасяха звънливи трели

за порива ни сбъднат...

 

Но после плахо се разсъних -

илюзия бе всичко.

А споменът, във стих възкръснал,

политна като птичка...

© Вилдан Сефер Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??