Feb 18, 2015, 3:24 PM

Поточето на любовта 

  Poetry » Love
443 0 0
Тихо поточето на любовта шумоли.
Но ти сякаш каза ми:"За него не ме моли."
Без теб как страдая
по път, на който не виждам края.
И аз, уви, не знам
що ме чака там.
И розата в сърцето ми увяхна,
макар да си тъй прекрасна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги All rights reserved.

Random works
: ??:??