Тихо поточето на любовта шумоли.
Но ти сякаш каза ми:"За него не ме моли."
Без теб как страдая
по път, на който не виждам края.
И аз, уви, не знам
що ме чака там.
И розата в сърцето ми увяхна,
макар да си тъй прекрасна.
© Георги Всички права запазени