Mar 7, 2020, 2:25 PM  

Потропване на външната врата 

  Poetry » Love
1320 12 9

ПОТРОПВАНЕ НА ВЪНШНАТА ВРАТА

 

Небето дири сигурния пристан,

попадне ли в дъждовна паяжина.

Навярно немислимото си искал,

та пътем двамата да се разминем. 

 

Спасението дебне след завоя,

но смелост не събрах, за да прекрача. 

Утеха ли е да остана твоя

светулчица, изплувала през здрача?

 

Съдба ли е да чакам мълчаливо

на моята врата да се похлопа

и пленница на мислите си сиви,

да тръпна подир глъхнещия тропот?

 

И моят сън във мрежи да се мята,

удавен в дим от гаснеща цигара.

Ти може да ми носиш свободата.

Но аз със призраци не разговарям.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??