7 mar 2020, 14:25  

Потропване на външната врата 

  Poesía » De amor
1322 12 9

ПОТРОПВАНЕ НА ВЪНШНАТА ВРАТА

 

Небето дири сигурния пристан,

попадне ли в дъждовна паяжина.

Навярно немислимото си искал,

та пътем двамата да се разминем. 

 

Спасението дебне след завоя,

но смелост не събрах, за да прекрача. 

Утеха ли е да остана твоя

светулчица, изплувала през здрача?

 

Съдба ли е да чакам мълчаливо

на моята врата да се похлопа

и пленница на мислите си сиви,

да тръпна подир глъхнещия тропот?

 

И моят сън във мрежи да се мята,

удавен в дим от гаснеща цигара.

Ти може да ми носиш свободата.

Но аз със призраци не разговарям.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??