Бягай. А ранените шибои...
Бягай. А разцъфналия зной...
Бягай. А сърцето на прибоя
кой ще утеши, незнайно кой..
Бягай. Тъй ми шепнат сетивата.
Шепнат и солените уста.
Накъде, краката ми са корени,
срастнали с пръстта на участта.
Накъде, когато си в очите ми,
по- желан от болка, щедър като в сън..
Накъде да бягам, виж вълните
огърлици пяна нижат вън... ...