Aug 21, 2018, 7:20 PM  

Потъжи 

  Poetry
888 7 16

Бягай. А ранените шибои...

Бягай. А разцъфналия зной...

Бягай. А сърцето на прибоя

кой ще утеши, незнайно кой..

Бягай. Тъй ми шепнат сетивата.

Шепнат и солените уста.

Накъде, краката ми са корени,

срастнали с пръстта на участта. 

Накъде, когато си в очите ми,

по- желан от болка, щедър като в сън..

Накъде да бягам, виж вълните

огърлици пяна нижат вън...

Погледни след тебе по скалите

мъртвите цветя погребва с стон

черното изтръпнало море. 

Потъжи за вечността му —

то не може  да умре.

 

 

© Светличка All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??