Луната, която огрява във локва,
в ума ми поражда мисъл ненужна,
а в нея видях кораб как пуска котва
над сън, от който не се събуждах.
И сам в раздробените мандри се лутах,
безлюди имения порти разлюшкаха,
и черни коне във полята разпуснати,
оставиха празни конюшните.
И кални магарета шумно ревяха,
във болно хрущене дошло като писък,
нагазил във храстите аз просто чаках,
порязан от жилави мисли. ...