Луната, която огрява във локва,
в ума ми поражда мисъл ненужна,
а в нея видях кораб как пуска котва
над сън, от който не се събуждах.
И сам в раздробените мандри се лутах,
безлюди имения порти разлюшкаха,
и черни коне във полята разпуснати,
оставиха празни конюшните.
И кални магарета шумно ревяха,
във болно хрущене дошло като писък,
нагазил във храстите аз просто чаках,
порязан от жилави мисли. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse